Достатъчно страдах,за да те обичам отново....

достатъчно плаках,за да ти простя отново....нима не разбираш...живота ми вече умира...за бога нищо ли не виждаш....

аз бавно си отивам,за кратко време умирам...

Не искам да чувствам допира на ръцете ти,

не искам да усещам вкуса на усните ти,не искам тази любов да забравяш,не искам....да чувствам към тебе нищо...о,мили,как искам да те мразя,мили защо за мен единственния си....

Ах сърце,колко те мразя,как искам да те променя,защо не го забравиш,защо не спреш да страдаш.

Обичам те мили,когато те няма,сърцето превръща се в пареща рана....

Как искам да не бях те срещнала,как искам да не бях се влюбила,

как иска да те намразя.....

Но стига вече......КРАЙ!